Чистият въздух е жизнено важен и необходим на всеки един човек, не само навън или сред природата, но и вкъщи. Поддържането на свец и чист въздух в жилището, без лоши миризми, без неприятна влага и без прах, е нещо което е е задължително да си набавим особено, ако имаме деца. Както сте наясно, мръсния въздух и занемаряването на хигиената в дома ви, води до много алергии и други заболявания.

Отмина времето на примитивното, тежкото и сложно почистване, което дава макъл резултат. Днес, с напредването на технологиите, вече има по- иновативен и качествен метод за поддържана на идеално чист въздух и той се състои в жилищните системи за вентилация, нарична още комфортна вентилация. Навярно доиста от вас не са съвсем запонати с нея и се чудят какво представлява тя и дали наистина ни е полезна?

Отговорът е ДА, полезна и нужнда е и сега съвсем накратко ще Ви дадем необходимата информация за нея Принципът на функциониране на комфортната вентилация е следния: Тя поддържа и обменя въздуха в целия обем на жилището ви - подава се пресен и филтриран въздух в най-обитаваните зони, като спални, детски стаи, хол, дневна, или детска стая, а се засмуква въздух от бани, тоалетни, мокри помещения и зоната на кухнята. Чрез този иновативен механизъм, излишната влага и неприятни миризми изчезват, а в статите, които обитавате влиза пресен, филтриран въздух.

Той се топли през зимата и се охлажда през лятото, като за това се използа само енергията на засмуквания въздух от стаите . Всичко това се реализира благодарение на качествения ротационен топлообменник, който е в основата на тази система. Чрез него се оползотворява над 90% от енергията на засмукания въздух.

Разходът на ел. енергия е едва 50W, което няма да се отрази изобщо на сметките ви. Комфортната вентилация представлява цялостна и уникална система изградена от рекуперативен блок (с ротационен топлообменник ), датчици, контролна система, въздуховодна мрежа, решетки и други дребни аксесоари.

Освен използването й обаче, трябва да се спазват и още няколко елементарни правила за чист въздух-редовно почистване на дома с прахомукачка рейнбоу, миене на пода, проветряване на всяко помощение и ароматизиране.

 

Традиционни български сватбени ритуали

Сватбата е най-хубавото събитие в живота на човек, което определя битието му за дълго, а често и до последния му ден. Ето защо, през вековете сватбата е била третирана като магичен и обреден ритуал, в който всяко нещо, а дори всяка дума има силен и предварително определен смисъл. За щастие, българските традиции и пожелания за сватба са запазени и, дори и осъвременени, превръщат сватбата в истинско представление със сценарий, главни и второстепенни герои, с реквизит, костюми и конкретни диалози. Основният реквизит се състои от сватбено знаме, менче с вода и цветя, пита, мед, печен петел, бъклица с ракия или с вино, ориз за прогонване на злите сили и други елементи, в зависимост от региона на страната.

Сцена 1. Младоженецът отива за кумовете Заедно с най-близките си роднини и приятели, а също и с музикантите, младоженецът отива да вземе кумовете, като носи бъклица с ракия или с вино, украсена със здравец. След малка почерпка, пред дома на кумовете се играе хоро, начело на което е байрактарят със сватбеното знаме, а после цялата делегация, заедно с булчинския букет, който е купен от кумата, отиват за булката.

Сцена 2. „Превземане“ на дома на булката Булката е добре скрита, вратата е залостена, а нейните приятелки обещават да пуснат младоженеца, ако напълни обувката ѝ с пари. Диалогът тук се върти около това колко е голяма въпросната обувка и как трябва добре да се подплати с банкноти, за да застане точно на крака на булката. Когато приятелките решат, че парите са достатъчно, отварят вратата, булката получава букета и закичва с цвете родителите си и бъдещите свекър и свекърва. Следва емоционалният момент с извеждането на булката от баща й, който я предава на кума. Именно кумът я води по пътя до ритуалната зала или до църквата.

Сцена 3. Официална част: бракосъчетание и венчавка Макар и най-важни за цялата сватба, тези обреди протичат по строг ред – светски или религиозен, определен от съответното длъжностно лице и нямат нищо общо с народните традиции. Единственият народен ритуал тук е настъпването след поставянето на подписите. Който от младоженците първи настъпи партньора си, той ще командва в семейството.

Сцена 4. Посрещане в ресторанта Веднага след официалната част на сватбата, гостите се отправят към ресторанта и се настаняват. Последни пристигат младоженците с кумовете. На входа на ресторанта се опъва бяло платно, обсипано с цветя и монети, по което младото семейство трябва да премине. На края на пътеката ги чака свекървата, която захранва младите с парче от обредния хляб с мед и сол. В края на пътеката има и менче с вода, в което има бяло и червено цвете. Младоженката трябва да ритне менчето и, в зависимост от това кое цвете отиде по-напред, се определя пола на първото дете. Следва първата наздравица с шампанско за младоженците и кумовете, които трябва да изпият чашите на екс.

Сцена 5: Разчупване на погачата След настъпването при подписването, това е следващият момент, който определя главнокомандващия на новото семейство. Младоженците застават с гръб един към друг, а кумът държи погача над главите им. По даден сигнал, двамата започват да дърпат питката, докато я разчупят. Този, в чиито ръце остане по-голямото парче, ще командва у дома, но ще носи и по-големите отговорности.

Сцена 6: Даруване на кумовете Кумовете трябва да надиграят на ръченица най-добрите танцьори от двете фамилии и така да заслужат даровете си – печен петел, печено прасенце, погача, а напоследък торта и бутилка с алкохол.